Човек остарява, но невинаги помъдрява ♥ Ричард ТЕМПЛАР
(Old Man at Celeyran, 1882 - Henri de Toulouse Lautrec)
~ Правилата на живота
Широко публикувано е мнението, че с възрастта хората помъдряват. Страхувам се, че това въобще не е правилно. По предписание на зрели години сме тъкмо толкоз глупави и вършим тъкмо толкоз неточности, колкото и като млади. Просто грешките, които позволяваме, са разнообразни. Наистина, учим се от опита си и евентуално не повтаряме старите си неточности, само че отвред непрестанно ни дебнат комплицирани обстановки, в които можем да се объркаме. Тайната е да приемем обстоятелствата и да не се самобичуваме, когато допуснем неточност. Правилото в действителност гласи: бъдете благи със себе си, когато оплескате нещата. Простете си и приемете, че това е част от кръговрата, тъй като, остарявайки, хората не всеки път помъдряват.
Поглеждайки обратно, човек вижда грешките, които е позволил, само че пропуща да види тези, които занапред назряват. Мъдростта значи не да не позволяваме неточности, а да съумяваме да се съвземем с достолепие и непокътната душeвност.
Като млади остаряването ни наподобява като нещо, което се случва на... по-възрастните от нас. За жал всички остаряваме и нямаме различен избор, с изключение на да приемем този факт и да се примирим с него. Каквото и да вършим, както и да се усещаме, все в миналото ще остареем.
Погледнете на нещата по този начин – колкото повече остарявате, толкоз повече области, в които се позволяват неточности, сте покрили. Винаги ще има нови обстановки, в които няма да имаме ориентири и няма да се оправим особено добре, случаи, в които можем да объркаме нещата или да преиграем. Колкото сме по-гъвкави, колкото повече умеем да рискуваме и да се любуваме на живота, толкоз повече благоприятни условия ще се разкриват пред нас и обстановки, в които да позволяваме неточности, несъмнено. Не е нужно да вършим кой знае какво, с изключение на да продължаваме да поглеждаме обратно, да преценяме къде сме сбъркали и да вземем решение да не повтаряме грешките си.
Помнете, че всички правила, които се отнасят до вас, се отнасят и до всички към вас. Те също остаряват. Но не помъдряват изключително. Приемайки това, ще можете да простите по-лесно и да бъдете по-мили към себе си и към останалите. Каквото и да приказваме, времето в действителност лекува и нещата се оправят с напредването на възрастта. В последна сметка колкото повече грешки сте допускали, толкоз по-малко евентуално е да грешите в бъдеще.
Хубавото е, че в случай че допуснете по-голямата част от грешките си, до момента в който сте млади, по-малко неща ще научавате по сложния метод в бъдеще. Точно по тази причина е и младостта – с цел да допуснем всички вероятни неточности и да ни се махнат от главата.
Избрано от: „ Правилата на живота “, Ричард Темплар, изд. „ Обсидиан “, 2017 година
Картина: Old Man at Celeyran, 1882 - Henri de Toulouse Lautrec; chinaoilpaintinggallery
